Географски откриватели
Вашку да Гама ( 1469-1524 ) – португалски мореплавател, изпратен от крал Мануел І да търси морски път към островите на подправките. Вашку да Гама използвал опита на предишните мореплаватели и през 1497 г. обиколил н. Добра надежда, пресякъл Индийския океан и стигнал индийския бряг при град Каликут ( дн. Кожикоде ). Обменил стоки за подправки и се завърнал в Португалия с голям търговски успех. През 1502 г. тръгнал към Индия с мощен военен флот и принудил със сила индийските градове по крайбрежието да признаят португалското могъщесво.
Фернандо Магелан ( 1480-1521 ) – велик португалски мореплавател. Участвал в две португалски експедиции до Малака. След отхвърлянето на плана му от португалския крал за достигане до Молукските острови от запад той отишъл в Испания. Потеглил начело на испанска експедиция от 5 кораба на 20. 09. 1519 г. на запад, открил Магелановия проток и навлязъл в непознат океан, наречен от него Тихи. Преминал 17 000 км. без спиране. Открил Марианските и Филипинските острови. Паднал убит в сражение с местните жители на о-в Макатан. Само корабът „Виктория” начело с Хуан Себастиан Елкано се завърнал в Испания. Това е първото околосветско плаване, което доказва кълбовидната форма на Земята.
Робърт Едуин Пири ( 1856-1920 ) – Американски полярен изследовател. Правил няколко опита да достигне Северния полюс. Открил най-северната точка на остров Гренландия – нос Морис Джесъп ( 83° 40& #180; с.г.ш. ). През 1909 г. Пири тръгва с експедиция, Съпровождан от петима спътници, с шейни теглени от кучета от нос Калъмбия на о-в Елсимиър и достига на 06. 04. 1909 г. Северния полюс. Починал във Вашингтон.
Джеймс Кук (1728 – 1779) - един от най-известните английски и световни мореплаватели. Ръководил 3 околосветски експедиции. Открил протока, разделящ двойния остров Нова Зенландия. Открил целия източен бряг на Австралия, Големия бариерен риф, архипелага Туамоту, остров Нова Каледония, Новохебридските, Дружествените и Хавайските острови. Загинал в сватка с местното население на Хавайските острови. Неговото име носят над 20 географски обекта.
Дейвид Ливингстън (1813 - 1873) - британски лекар, велик изследовател на Африка. От 1814 до 1852г. живял сред бечуаните в Калахари. Прекосил континета, движейки се срещу течението на р. Замбези, през басейна на р. Конго (Заир) до град Луанда на Атлантическия океан. През 1855 г. се върнал към горното течение на р. Замбези, проучил реката до делтата & #249;, като открил водопада Виктория и излязъл на Индийския океан. През 1867-71 г. проучил бреговете на ез. Танганика, открил ез. Бангуеулу и р. Луалаба, без да разбере, че е последната от басейна на р. Конго (Заир). Заедно с Хенри Мортън Стенли откриват, че ез. Танганика не е свързано с р. Нил. През 1873 г. умира в с. Читамбо, на изток от ез. Бангуеулу. Тленните му останки са понесени в Уестминстърското абатство във Великобритания. Неговото име носят много географски обекти.
Христофор Колумб ( 1451 – 1506 ) – пръв пресякъл Атлантическия океан през 1492 г. с експедиция от три кораба и достигнал Бахамските острови, Куба и Хаити. През 1943 г. втората експедиция на Колумб открива редица острови от Малките Антили до островите Пуерто Рико, Ямайка и южния бряг на остров Куба от Големите Антили. При третото плаване ( 1948 г. ) са открити остров Тринидад и част от крайбрежието на Южна Америка. През последното плаване ( 1502 – 1504 г. ) Колумб открива атлантическия бряг на централна Америка. Най – важният резултат от неговите експедиции е, че се поставя началото на колонизирането на Централна и Южна Америка.
Америго Веспучи ( 1451 – 1512 ) – испански мореплавател. Взел участие в експедицията на Алонсе де Охеда през 1499 – 1500 г. до бреговете на Южна Америка( днешна Венецуела) и на португалския мореплавател Гонсало Куелю през 1505 г. до Бразилия. След завръщането си написал писма, в които пръв изказал мнението, че новооткритата земя не е Азия, а нов континент. Скоро след това новооткритият континент бил наречен Америка.
Раул Амундсен ( 1774 – 1814 ) – норвежки полярен изследовател. Пръв преминал северозападния морски път от остров Гренландия до Аляска. През 1911 г. акостира с кораба „ Фрам “ в китовия залив при ледената бариера Рос. След 55 дневни тежки изпитания Раул Амундсен и четеримата му спътници на 15. 12. 1911 г.Южния полюс. Амундсен загива в ледените води на Баренцово море с хидроплана „Латам” в опит да намери катастрофиралата италианска експедиция На Умберто Нобиле.
Марко Поло ( 1254-1324 ) – пръв от европейците описал Китай, Индия и други страни на Централна и Предна Азия. Неговият баща, Николо Поло, заедно с брат си Матео Поло пребивавали с дипломатическа мисия при великия монголски хан Кубилай. През повторната им мисия с тях заминал през 1271 г. 17–годишния Марко Поло. Като хански пратеник Марко Поло обиколил почти всички провинции на огромната империя, както и Малака, Ява, Суматра, Шри Ланка, Пресия и др. След 24 г. отсъствие през 1295 г. се завърнал във венеция с огромни богатства. Попаднал в генуезкия затвор поради участието си в морска битка. В затвора ( 1298-1299 ) той продиктувал спомените си за своите пътешесвия. Неговите съвременици не можели да повярват за описаните от Марко Поло многомилионни градове, богатства, горящи камъни и т. н. Като добър наблюдател, а не учен, Марко Поло сравнително вярно разказва за живота, бита и природата на съвършено непознатия за тогавашните европейци Китай.
Уилям Баренц ( ок. 1500-1597 ) – холандски мореплавател, провел няколко експедиции в търсене на Североизточния морски път. Достигнал западното и източното крайбрежие на островите Нова земя. През 1595 г. отново се отправил в търсене на Североизточния път, но корабът му бил скован от ледовете в един от заливите на Северния остров, където прекарал арктичната зима. Поради опастността от второ презимуване екипажът се отправил на юг към Сибир, като по пътя Баренц починал. Останалата част от екипажа се добрала до Колския полуостров и била спасена. След 274 години отчетът за плаването, който Баренц оставил в Леденая Гавань на о – в Нова земя, бил намерен от норвежкия капитан Елинг Карлсен.
