В научната литература и в медийното пространство често се използват термините Централноизточна Европа, Прибалтийски, Балкански или Скандинавски регион, дунавски страни и т.н. В многообразието от опити за подялба на европейското пространство целта на настоящата статия е да се разкрият особеностите на страните от алпийския регион и геопространството, което те формират. Като алпийски страни биха могли да се определят Швейцария, Австрия, Лихтенщайн и Словения. Значителни части от техните държавни територии попадат в обсега на Алпийската планинска верига. Наличието на Алпите в голяма степен е изиграло роля в исторически план по отношение на формирането на политическите им граници и е определило специфичните географски характеристики (природни, демографски, стопански и регионални) на съвременното им геопространство.

Алпите са най-типичната част на Алпийската физикогеографска страна, към която се отнасят още планината Юра и Алпийското предземие, включващо Швейцарското и Баварското плато и Паданската низина. Според геоложкия състав, литоложкото устройство, геоморфоложките особености и ландшафтните различия Алпите се поделят на Западни и Източни. Тази младонагъната планинска верига се отличава с влажен климат (умерен, субтропичен и планински), което определя значителен хидроресурсен потенциал, а за растителността е характерна ясно изразената височинна зоналност.

В обхвата на Алпийската планинска верига попадат държавните територии на страни от Западна (Франция), Централна (Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн), Южна (Италия) и Източна (Словения) Европа. Сред тях най-типични алпийски страни са Австрия, Швейцария, Лихтенщайн и Словения, тъй като Алпите заемат по-голяма част от териториите им и са изиграли решаваща роля в историко-географското, социално-икономическото и културно-политическото им развитие.

Алпийският регион, който се формира от геопространствата на прилежащите му алпийски страни, заема площ от 145 000 km², има ограничен излаз на Адриатическо море и граничи с ФРГ и Чешката република на север, Словакия, Унгария и Хърватия на изток, с Италия на юг и Франция на запад. Страните от региона са съседи от първи ранг, с изключение на Словения, която има пряка връзка единствено с Австрия.


С най-голям териториален ресурс се отличава Австрия. Липсата на морски излаз определя голямата транспортно-търговска роля на река Дунав. Швейцария е около два пъти по-малка от своя източен съсед и също се определя като вътрешноконтинентална страна. Границите й са изцяло планински, което затруднява комуникациите със съседните държави. И двете притежават кръстопътно географско положение в рамките на Европа. Словения има периферно местоположение спрямо страните от Балканския полуостров. Между Швейцария и Австрия се е образувала една от миниатюрните държави в света – Лихтенщайн, която е четвъртата най-малка страна в Европа.


Планинският терен е в основата на териториалното формиране на Швейцарската конфедерация. Населена първоначално от хелветите, Швейцария се появява на политическите карти към края на 13= в., когато се обединяват три горски кантона. С течение на времето техният брой нараства, а по време на Реформацията се обособяват две групи – католически и протестантски, като помежду им към средата на 19 в. се води и Гражданска война. Вестфалските договори от 1648 г. признават независимостта на Швейцария. След две столетия съюзът на кантоните ще се превърне в конфедерация от общо 26 кантона с ясно изразени езикови различия, но с обща конституция и историческа съдба.

На съвременната територия на Република Австрия се настаняват германски (в централните и западните части) и славянски (в равнините територии на изток) племена. Под немското наименование Остерайх (Източна страна) Австрия последователно попада в рамките на Франкската държава, империята на Хабсбургите и Свещената римска империя. През 1867 г. се обединява с Унгария, а Виена става център на една от най-силните европейски монархии по онова време. През 1955 г., след прекратяване на обединението й с Германия, австрийската република получава независимост.

Лихтенщайн води началото си от 15 юли 1719 г., когато се обособява като самостоятелна държава след обединението на графствата Вадуц и Шеленберг. От 1921 г. високопланинското княжество сключва митнически съюз с Швейцария и на практика е под нейн протекторат.

Първоначалното наименование на Република Словения е Далмация – под това име днешната й територия е била една от римските провинции. Тя била населена от източноалпийските славяни, наречени по-късно словенци. Словенската територия е пряко обвързана с алпийското и дунавското геопространство. Скоро след разпадането на Австро-Унгария (1918 г.) страната става част от Югославия (1929 г.), а след края на Втората световна война придобива статут на съюзна република. Тя е и първата, която напуска изкуствено създадената СФРЮ (юни 1991 г.). Балканска в природногеографско отношение и централноевропейска в политическо и икономическо, Словения е и една от четирите алпийски държави. Според държавно си устройство алпийските страни са както федеративни (Швейцария и Австрия), така и унитарни (Словения и Лихтенщайн). С изключение на Лихтенщайн, който е конституционна манархия, по форма на държавно управление останалите са парламентарни републики.

Близо 60 % от площта на Швейцария се определя като алпийска, 10 % се падат на Юра и около 1/3 – на Швейцарското плато, което предлага най-добри условия за развитие на стопанската дейност. Средната надморска височина се изчислява на 1350 м., а максималната – 4634 при връх Дюфер в планината Монте Роза. Източните Алпи заемат 70 % от територията на Австрия, като в масива Хое Тауерн се издига най-високата й точка – връх Грос Гльокнер (3798 м). Източната част на страната е равнинна и включва Среднодунавската равнина, която се поделя на Щирийско-Бургенландска хълмиста равнина и Виенски басейн – райони със силно развито растениевъдство. Алпите заемат ѕ от площта на Лихтенщайн и съответно 25 % са заети от долината на река Рейн, която има голямо стопанско значение за страната. Най-висок е връх Фордер Граушпиц (в масива Ретикон, част от северните Доломити) – 2599 м. В обхвата на Словения се включват Юлийските Алпи, с най-висока точка силно окарстеният връх Триглав (2863 м.). Словения е типична алпийска страна, като надморската й височина намалява от запад на изток.

Алпийските страни не са особено богати на полезни изкопаеми. Австрия все пак е на първо място в света по запаси на магнезит, а находищата на железни руди са с високо метално съдържание. Срещат се още манган, мед, боксит, оловно-цинкови руди. Швейцария е богата единствено на каменна сол, а Словения – на оловно-цинкови руди и живак.

В страните от региона господства умереноконтиненталният климат, а във височина – планинският, като единствено за южните части на Швейцария и словенското крайбрежие е характерно средиземноморско влияние.

Алпийският регион е богат на води и хидроресурси. Голямо е стопанското значение на реките Дунав (и притоците Ин, Сава, Драва, Мур), Рейн, Рона и Тичино (ляв приток на По), както и на построения през 1992 г. канал Рейн-Майн-Дунав. Очаква се след завършването на канала Рейн-Рона (2010 г.) да бъдат свързани чрез речен транспорт Северно, Средиземно и Черно море. Езерата в разглеждания регион са предимно ледникови и тектонски, а най-големи от тях са Женевското, Нюшателското, Лугано, Боденското, Лаго Маджоре и др. Особено типични за Швейцария са ледниците, като напр. Алечкият, който е най-големият алпийски ледник.

Общият брой на населението в алпийските страни възлиза на 18 млн д. Демографският потенциал на региона не е голям, поради планинския характер на релефа. С най-голям демографски ресурс е Австрия. Средната гъстота се изчислява на около 100 д./кв.км, като 70 % от населението обитава равнинната част. Естественият прираст е отрицателен (-1 %о), а детската смъртност – традиционно ниска.

Швейцария е около два пъти по-гъсто населена от Австрия, което се определя от двойно по-малката площ на конфедерацията и близката стойност като численост на населението. Най-голям дял от него е съсредоточено в пределите на Швейцарското плато (250 д./кв.км), а най-малко – в алпийската част – под 50 д./кв.км. Естественият прираст е 2 %о (10 % раждаемост, 8 % смъртност) и 5 %о детска смъртност. Словения е най-малочислената балканска страна (близо 10 % от населението на бв югославски републики), но и с най-ниска детска смъртност сред страните от Балканския регион. Средната гъстота съвпада с тази в Австрия. Естественият прираст е положителен (1 %о), а действителният има нулеви стойности. Гъстотата на населението в Лихтенщайн е подобна на тази в Швейцария, което е следствие от малката му площ. Естественият прираст възлиза на 3 %о.

Населението на Австрия, Лихтенщайн и Швейцария се отнася към германската езикова група на индо-европейското семейство. Австрийци са над 90 % от населението в Австрия. Заедно с германо-швейцарците те оформят немскоезичната част на региона. Към нея се отнася и цялото население на Лихтенщайн, което използва алемански диалект. Етническият състав е най-пъстър в Швейцария, където немският е официален за близо 2/3 от населението. Франко-швейцарците обитават западните райони, а италианският е характерен предимно за кантона Тесин (Тичино). Една малка общност в Граубюнден говори езика романш (т.нар. ретороманци). В единствената славянска страна в региона словенците са господстващ етнос (над 90 % от населението). В Швейцария се наблюдава равенство между протестанти и католици, което е вследствие нееднородния етнически състав, докато Австрия, Лихтенщайн и Словения са предимно католически държави.


Повечето селища са разположени в равнинно-низинните части и по долините на реките. Обособяват се две силно урбанизирани територии – Виена и Цюрих, като австрийската столица е най-големият и единствен милионен град в региона. Повечето от градовете в Австрия се намират на изток (Виена, Грац, Линц, Залцбург), изключение правят Инсбрук, Брегенц и Кицбюел, които са в обхвата на Австрийските Алпи. Най-големите швейцарски градове са в северната част, която е платовидна. Столицата Берн е четвъртият най-голям град в страната, най-многочислен френскоезичен е Женева, а най-голям от италианскоговорящите е Лугано. Столичният град на Лихтенщайн, Вадуц, както и останалите градове, са разположени в западната част, по десния бряг на Рейн. Най-голям от словенските градове е столицата Любляна, а главно пристанище е Копер.

Според административно-териториалното си устройство Австрия се поделя на 9 земи (лендери), които съвпадат с регионите за планиране в страната. Швейцария е единствената държава в света, която се поделя на кантони – 20 немскоезични, 5 френскоезични и 1 италианскоезичен, докато Словения включва 8 административни региона – Горна, Вътрешна и Долна Карниола, Щирия, Междумурие, Каринтия, Гориция и Словенска Истрия. В Лихтенщайн има 11 общини, повечето от които се състоят от един град.

Алпийските страни са сред силно развитите държави в Европа, като най-голямо е значението на третичния сектор. Главен подотрасъл на земеделието в Австрия е животновъдството, докато растениевъдството е развито предимно в източните равннини територии. ВЕЦ дават 2/3 от произвежданата електроенергия. Черната металургия е силно развита, а цветната разчита на внос. Водещ отрасъл на промишлеността е машиностроенето. Химическата индустрия е комплесно застъпена, като делът й от ОПП непрекъснато нараства. Леката промишленост е с предимно експортна насоченост и има подчинена роля спрямо отраслите на тежката. ЖП мрежа в страната се отличава с голяма гъстота, а за осъществяване на външноикономическите връзки от голямо значение е речният транспорт. Австрия изнася основно продукти от тежката индустрия (машини, дървен материал, метали) и текстил, а внася горива – нефт и газ, цветни метали, растениевъдна продукция.


Алпийските страни са силно развити в икономическо отношение. Типични черти на стопанството на региона са огромното значение на третичния сектор, високоинтензивното земеделие, задоволяващо нуждите на леката промишленост, превесът на тежката индустрия (особено на машиностроенето и химическата промишленост) по отношение на вторичния сектор, интензивните външноикономически връзки, в които преобладава вносът на суровини (особено горива) и износът на готова продукция, силно развитият планински туризъм и гъстата транспортна мрежа.

Регионалните различия в рамките на страните от Алпийския регион не са големи. Австрия се поделя на три икономoгеографски региона, сред които с най-голям териториален, демографски и стопански потенциал е Придунавският. Той обхваща 42 % от площта на страната и включва 63 % от населението, като дава 2/3 от промишлената и 70 % от земеделската продукция на Австрия. Към него се отнасят Виена, Горна и Долна Австрия и Бургенланд. Южният район (31 % от площта и 22 % от населението) включва Щирия и Каринтия. Западният район (Тирол, Залцбург, Форарлберг) е с най-малка площ и демографски ресурс.

Най-силно развит и урбанизиран в Швейцария е Северният район, населен предимно с немскоезично население. Втори по икономическо значение е Западният регион, а най-обширен и рядко населен е Планинският район.

Върху малката територия на Лихтенщайн се обособяват две области – Горен Лихтенщайн (Оберланд) с площ от 122 кв.км и главен град Вадуц и Долен Лихтенщайн (Унтерланд) – 35 кв.км и административен център Шеленберг.

В Словения икономическите райони са обусловени предимно от историко-географските различия в страната. Тя е поделена на 12 региона.

Между алпийските страни се осъществяват разнообразни форми на трансгранично сътрудничество. Австрия (от 1995 г.) и Словения (от 2004 г.) членуват в ЕС, Швейцария и Лихтенщайн са в рамките на ЕАСТ, а Словения е член на ЦЕФТА. Субинтеграцията, чиято основна цел е премахването на държавните граници в региона и решаването на редица проблеми (екологични, социални, икономически), е характерно явление за алпийските страни.

Алпийските държави имат различен териториален, природноресурсен, демографски и стопански потенциал, но представляват хомогенно пространство, което може да бъде определено като кръстопътно. Регионът граничи с високо и средно развити държави, но има ограничен морски излаз. Съвременните държавни територии на Австрия, Швейцария, Словения и Лихтенщайн са били заселени от дълбока древност от различни по произход племена (германски, келтски, славянски) и са били част от обширни европейски империи – Римската, Франкската, Хабсбургската, Австро-Унгарската.

Алпийските страни формират своеобразно геопространство, което има място в регионалната подялба на Европа. Историческата съдба на Стария континент, неопределеността на териториалния потенциал и разнообразните географски характеристики, които притежава, са причина за обособяването на множество региони, различни по състав и особености. Европа на държавите се превръща в Европа на регионите – навярно Алпийският регион би могъл да бъде един от тях.

Литература

1. Ангелов, Ч. Миниатюрните държави. – С., 1994.
2. Бретон, Р. География на цивилизациите. – С., 2002.
3. Гловня, М., Е. Благоева. Физическа география на континентите. – С., 1983.
4. Луканов, А. и др. Страните в света 2006, Справочник, С., 2007.
5. Младенов, Ч., И. Владев. География на страни от Европейския съюз. Шумен, 2005.
6. Русев, М. Mitteleuropa и големите пространства (геополитически измерения на континенталното ядро. І. Големите пространства в Европа – геополитическа постановка. – Год. на СУ, ГГФ, кн. 2. География, т. 93, 2003.
7. Русев, М., Политическа организация на Mitteleuropa – традиция, съвременност и перспективи. – Год. на СУ, ГГФ, кн. 2. География, т. 94, 2004.
8. Славейков, П. Регион и район - същност и приложение на понятията. – В: 50 г. Географски институт – БАН// Сб. доклади, С., 2000.
9. Справочник Европа (политико-икономически). - С., 1995.
10. Стоянов, П. Субрегионалната интеграция в Западна Европа. – Год. СУ, кн. 2. География, т. 85, 1994.
11. Стоянов, П. Основни черти на регионалната политика в Австрия. В: Год СУ, кн. 2 География, т. 87, 1995.
12. www.wikipedia.org
13. www.worldfactbook.com