Непокорният човешки дух винаги е бил жаден да търси и открива света около себе си. В дълбока древност, още преди да са умеели да пишат, хората са съставяли карти и планове. Те рисували околностите на селата, като изобразявали пътеките и местата, където ловът е по-добър, където са повече и по-сладки плодовете, където са опасните блата или кръвожадните животни
Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр.
Отначало хората смятали, че земята е плоска, като оризова питка с орязани краища. Мислели, че на четирите краища на Земята (изток, запад, север и юг) стърчи по един висок стълб, който подпира небето.
Едни смятали, че сушата се дели на четири континента, разделени един от друг посредством океаните. Други вярвали, че континентите били седем а не четири.
Трети пък твърдели, че земята прилича на разтворен цвят на лотос. Четирите най-големи листчета са четирите континента. Плодникът и тичинките са планините, които ограждат долините на главните реки на Индия Инд и Ганг.
След време се появили смели моряци, които кръстосвали моретата. Когато се връщали от дълго пътешествие очаквали с нетърпените да се покаже родният бряг. Но ето какво забелязали те: неизвестно защо първи от морските бездни започвали да се показват най-високите върхове на родните планини. Щом корабът приближал се виждали по-ниските върхове. А като се приближавал още повече започвали да се виждат и градските постройки. Мореплавателите се чудели защо това е така. - Нали ако Земята е плоска на нея всичко трябва да се види отведнъж? Поставени пред този въпрос, те решили да смятат, че Земята е гърбава.
Кой пръв се досетил, че земята е кълбо? Може би днес никой няма да може да отговори с точност на този въпрос. Всяка държава си имала мъдреци и на много от тях им е идвала на ум тази идея.
Ератостен е древногръцки математик, географ и астроном. Считат го за създател на географията. С помощта на богатите си познания пръв успял да определи размерите на земното кълбо.
Хората започнали да опознават близките околности и постепенно натрупвали знания за разположението на планини, реки, страни и народи. Изучавали разположението на континентите и океаните и едновременно с описанието им започнали да ги изобразяват върху географски карти.
А кои са били първите карти на земното кълбо? Хората в древна Гърция имали доста широки познания за населените по него време земи. Древногръцкият философ Анаксимандър събрал множество описания и се опитал да начертае план на цялата Земя. Била направена първата карта.
Но не само древните гърци имали добри географски познания. На големия остров Сицилия в град Палермо живял някога арабският учен географ на име Абу Абдалах Мохамед Ибн Идриси. Той бил син на богат княз, много бил учил, пътешествал и бил смятан за много мъдър човек. Кралят наредил да го повикат и предложил заедно да съставят най-подробната карта на света. Владетелят смятал, че хартията не е достатъчно траен материал, затова картата била изковавана върху огромен сребърен лист цели 15 години. Но се оказало, че среброто не е много траен материал, защото наследниците на краля претопили картата за да направят монети. Ние знаем за нейното съществуване благодарение на копията, които били направени върху хартия.
Около сто и петдесет години преди нашата ера древногръцкият философ Кратес, последовател на Аристотел, изработил модел на Земята във вид на кълбо. За съжаление самият модел не е стигнал до наши дни. Но тези, които го видели казвали, че Кратес бил нарисувал върху него само суша, разделена на части от пресичащи се реки, които наричал океани...
Първият истински глобус бил направен през X IV век от Мартин Бехайм. Мартин бил роден в старинния немски град Нюрнберг. Знаейки добре математика, той станал опитен мореплавател и постъпил на служба при португалския крал. Доста земи обходил и изучил Мартин. През 1492 година пожелал да посети родния си град, за да разкаже за постиженията си на роднини и приятели. Всички слушали с отворени уста разказите на своя земляк. Те толкова били впечатлени от историите му, че го помолили да им нарисува за спомен това, което е видял по време на далечните пътешествия. Бехайм се съгласил. Той наредил да направят гладко дървено кълбо с диаметър приблизително половин метър и да го облепят с пергамент. А след това нарисувал върху него всичко, което знаел. И надписал всяка рисунка.
Ветроходците започнали все повече да се отдалечават от родните брегове, заплавали през океаните. Невероятно смели били тези начинания. Преди всичко европейските моряци не умеели да се ориентират в открито море. Те знаели само как да определят посоките на света. Именно тогава капитаните почувствали нужда от точни и подробни карти на големите пространства.
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик Пири Реис. Неговата прочута карта, която се намира в истанбулския музей "Топкапъ", изобразява целия басейн на Средиземно море.
Картите, инструментите и знанията, с които си служели мореплавателите и пътуващите търговци непрекъснато се подобрявали и развивали. С тяхна помощ пътешествениците стигали все по-далеч и откривали все по-чудни и красиви земи на много километри от дома.
През 1522 част от флота, организиран и ръководен от Фернандо Магелан се завръща в Испания, успявайки да обиколи света, въпреки че самият той умира преди завръщането в Европа. Най-после корабите на Магелан тръгнали на запад и се завърнали от изток на същото пристанище от където отплавали. Тогава окончателно било признато че Земята е кълбо. Дългогодишният спор бил решен.
Тази експедиция показала нуждата от линия на смяна на датата — обикаляйки Земята на запад се печели един ден: при завръщането си те установили разлика от един ден между своите календари и тези, на хората, които не са плавали, въпреки че прилежно попълвали корабните дневници .
Благодарение на непрестанната любознателност на хората днес ние разполагаме с изключително богатство от карти от различни времена и култури.
През 1843 г. в Страсбург е издадена първата българска карта от Александър Хаджирусев, който използва карта на френския картограф Лапи. Тя е предназначена за светските училища и е в помощ на търговците.
Различните видове карти имат широко приложение във всички области на нашия живот днес.
Изкуството да че чертаят карти се развива. Материалите от които се изработват – също. Човечеството е направило огромна крачка напред от глинените плочки и папируса до електронния монитор.
Карта се нарича всяко графично изобразяване на земната повърхност като умален модел. На нея се изобразяват избрани обекти от постоянно променящата се земна повърхност така, както са били в момента на изчертаване (или както си ги представя картографът). Картите са универсални средства за комуникация.
Глобус се нарича обемен умален модел на Земята или друга планета.
